Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.

Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите

Има още →

Пълен запис  на гостуването на  Чавдар Стефанов и Петко Георгиев в предаването на БНТ  „Денят започва с Георги Любенов“  от 20 януари 2019, в което те разказват за началото на 12+3.

Йордан Лозанов е ръководител на екипа, създал “12+3”. Завършил е Софийската английска гимназия и „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“. От декември 1970-та до февруари 1992-а работи в “Хоризонт”, последователно като прослушвател на хонорар, редактор, водещ в сутрешния и вечерния екип на програмата, шеф на “12+3” и зам.главен редактор на “Международна информация”. Специален пратеник на “Хоризонт” на срещите на върха на “Г-7” в Торонто 1988-ма и в Лондон 1991-ва. През юни 1990-а е първият български журналист, поканен от USAID по програмата „Broadcasting in the USA“. Съдейства за появата в ефир на VOA – Europe и на радио „Витоша“. От март до август 1992-а съветник и и.д. началник на кабинета на министъра на външните работи в първото правителство на СДС Стоян Ганев. От септември 1992-а до юли 1995-а – пълномощен министър и заместник – постоянен представител на България в ООН. През първата от трите години – съветник на председателя на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. От октомври 1995-та до август 2001-ва е кореспондент на “Дойче Веле” в Ню Йорк. Член на Националното географско дружество на САЩ *.

Всичко, което екипът ни направи в първите години, бе дело на единомишленици, на които много, ама много им се работеше.

Вижте целия разказ на Йордан за началото на предаването.

_______________
*Звучи доста сериозно, но ..малък дженк** – член на дружеството е всеки абонат на списанието National Geographic.
** дженк – трудничка за обяснение дума. Знам я от ябланския ми дядо Йордан, който е имал бурна младост. А бе, някаква комбинация от немирно, оригинално, „шантаво“, необичайно, със закачка, нещо по така. За моя изненада – има я в речника на българския жаргон.

Чавдар Стефанов води първото издание на предаването, първо е заместник-ръководител, после ръководител на „12+3“. Завършил е магистратура по журналистика в СУ “Свети Климент Охридски“ и започва работа в БНР като литературен сътрудник. През 1995 е уволнен за отстояване свободата на словото. Сред издателите и основателите е на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на швейцарското радио. С Хелзинкския комитет осъжда БНР и е възстановен на работа, а след това е изпратен за кореспондент в Москва. Носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 на руския Медиасъюз за материали за Волжка България и фотоизложба, организирана с Министерството на културата. Работил е в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Работи като заместник-главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+.

Кой ли не мина от тях през студиото на “12+3” в началото? Няма да правя списък, но – всички значими и по-малко значими фигури, някои вече забравени, други и сега на власт… В страната се зараждаше плурализъм.
Постепенно и в ход се учехме да търсим и открояваме главното. Лидерите бяха разнопосочни, действията им невинаги логично оправдани, но трябваше да информираме за всичко значително. В екипа „събирахме глави” и решавахме.

Вижте целия разказ на Чавдар тук.

Георги Папакочев е един от създателите на предаването „12 + 3“ по „Хоризонт“ на БНР. През 1993 година работи в софийското бюро на радио „Свободна Европа“, а от  1995 до 2004 година е щатен журналист в централата на РСЕ  в Прага. От 2004 до 2017 г. година е кореспондент и политически коментатор  на „Дойче веле“ в България.

През  1991 г. Г. Папакочев  става един от основателите на специалността “Художествена фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където и преподава дисциплината “фотожурналистика” до 2017 г.

Носител  е на редица награди за радиожурналистика и на званието “фотограф-художник” /1978 г./.

„12+3“ несъмнено беше най-успешният проект за радиопредаване на „Хоризонт“ и БНР в края на 80-те началото на 90-те години на миналия век. За това недвусмислено говорят наградите и мястото на предаването в първите медийни класации, които започваха да се появяват тогава… от „Магнаурската школа“ на „Хоризонт“ и „12+3“ излязоха хора, които не само поставиха началото на първите частни радиостанции в България, но и прекопираха „творчески“, най-често буквално, схемата на предаването, неговите рубрики, маниерът на модериране, свободното и професионално поведение в ефир. През тези първи години на „12+3“ в неговото отворено за всички студио направиха първите си крачки много стажанти, репортери и журналисти, които и днес продължават да поддържат високо равнище в професията.

Вижте всичко от Георги Папакочев за „12+3“ тук.

Петко Георгиев е един от създателите и първи водещи на „12+3“, откъдето тръгва професионалния му път в медиите. Възпитаник е на Софийската английска гимназия,  завършил е световна икономика в Прага. В Радиото започва като нощен събирач и преводач на новини в “Прослуша” (мониторинговата служба на новините, която следи и превежда световните медии), после печели конкурс за редактор в “Международна информация” и е закратко водещ на Нощния блок на “Хоризонт”, след което се присъеднява към екипа, който подготвя новото предаване. От 1991 до напускането си през 1992 година освен „12+3“ води и издания на седмичното обзорно предаване на програмата „Неделя 150“. През 1991 започва да сътрудничи с новинарския Екип 2 на Нери Терзиева и Асен Агов в БНТ. От създаването на Ефир 2 през 1992  става водещ на седмичното аналитично предаване “Отвъд заглавието” по втория национален канал на БНТ. През 1994  година пряко в ефир хвърля микрофона и напуска телевизията в знак на протест срещу  настъпващата цензура.  След уволнението на бившите си колеги от Радиото през 1996 година участва в сформирането на Форум „Свободно слово“ и е негов първи секретар. Бил е директор на VOA Europe – Радио Витоша и водещ в Радио Свободна Европа. Ръководи Програма Професионални медии на Американската агенция за международно развитие в България, която помага за старта на частното радио и телевизия в страната. Работи като консултант в новините и управлението с десетки медийни организации в България, Западна, Централна и Източна Европа, на Западните Балкани, в Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка. През 2012-2016 преподава медии в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс.

Разказът на Петко за началото на предаването е озаглавен „12 случки + 3 извода“, вижте поредицата тук.