Мария Стефанова  започва кариерата си на журналист в БНР, „Хоризонт” и през годините след 1990 води  и репортерства за емблематичните предавания „Нощен Хоризонт”, „Хоризонт преди всички”, „12+3“, „Мисли край камината”. Мария e автор на интервюта и репортажи със значими личности, като американския публицист Лари Кинг, поредицата репортажи за верската търпимост от Сирия и запис на молитвата „Отче наш” на арамейски.

Мария е сред основоположниците на радио „Експрес”. Следват радио „Канал Ком”, телевизия „Канал 3”, БНТ, член на Управителния съвет на БНР, 2001-2010 член на СЕМ и негов председател 2006-2008.

Мария работи за обществено значими каузи за човешките права и срещу насилието. Тя е първата българка член на борда на Зонта интернешънъл, организация на жените-професионалисти. От 2011 Мария Стефанова ръководи своя агенция за връзки с обществеността „ВИА кънсалтинг“.

За всичко, което съм, заслугата е на РАДИОТО“, а в „12+3“ срещнах най-мъдрите си учители“, казва Мария водена от максимата, че силата, мъдростта и красотата вървят ръка за ръка.

 

На 23 години за първи път стъпих в Радиото като стажантка от Факултета по журналистика. Наричаха го „голямата къща“ и много бързо разбрах защо. С всеки изминал ден те обхваща все по-голямо нетърпение да говориш по радиото, да се срещаш с уникални човешки съдби и да опознаваш в дълбочина изключителни колеги. И всичко това ми се случи!

През 1990 спечелих мечтания конкурс и най-сетне бях назначена в програма „Хоризонт“ и тръгнах по пътеката от дежурство на слушателските телефони, курсове за категория глас, репортер в ресорите „Армия“, „Полиция“ и „Президентство“. Водеща на „Мисли край камината“, „Нощен Хоризонт“, „Делници“, сутрешния блок, сега „Хоризонт преди всички“ и за кратко, но драматично на

емблемата на радиото от 90-те, „12+3“. Там израснах, научих колко е сладка работата в екип, винаги има някой зад гърба ти!

Петко Георгиев, с когото сме възпитаници на софийската 114-та английска гимназия за първи път ми даде възможност да правя интервю на живо в ефир на английски и сама да си го превеждам. Невероятно изживяване, помня го и до ден днешен и всеки път като чуя интервю с чужденец по радиото с преводач, си казвам, а

онова нашето в „12+3“ си беше висш пилотаж.

Всяка сутрин имахме летучка, сега я наричат „оперативка“ на екипа. Георги Папакочев ни беше задължил да идваме с поне три предложения за теми в предаването, иначе не ни допускаше на обсъжданията на екипа. Това ни дисциплинираше и в крайна сметка си научихме урока, като истински репортер трябва да си винаги подготвен по актуалните теми на деня.

Галя Спасова беше най-строгият ни редактор и генератор на всякакви идеи – от събиране на артефакти за „стената на 12+3“, до пътуване с „Трабант“-а на Чавдар Стефанов, където се събрахме целият екип от деня или точно 7 души. Не знам дали си го представяте как въобще е възможно, но стана!

В началото на 90-те трабантите бяха много на мода и най-достъпно соцвозило. Директорът Иван Обретенов караше „Трабант“, Божана Димитрова, Чавдар Стефанов, после и моята първа семейна кола стана „Трабант“, само с 4 години по-млад от мен.  Галя много се занимаваше с нас „малките каки“, така гальовно ни даде прякори на всички, които сме родени през 60-те години. И до ден днешен ми е мило като ми каже „кака“.

Пак в началото на 90-те от получаване на новините по телекс, минахме към факс и компютрите бавно настъпваха.

Извоювахме си един от малкото компютри в радиото да обслужва целия екип на „12+3“.

За пореден път ние, по-младите, получихме доверието на по-опитните си колеги и трябваше да преподаваме наученото за работа с компютър.

Десетки са репортажите, с които се гордея, но това, което намерих в репортерския си тефтер е много скъпо на сърцето ми:

Първото пряко включване по мобилен телефон за новините на БНР от площада пред Ватикана на 24 май 1997 година.

Обикновено диктувахме по телефона репортажите и стенографките ги предаваха на редакторите на съответното предаване. През 1997 като репортер бях в състава на българската делегация, водена от вицепрезидента Тодор  Кавалджиев. България традиционно има аудиенция при Папата на този голям български празник. През 97-ма Папа Йоан Павел II за първи път в поздравлението си към нас българите на български, подчерта, че приема Кирил и Методий за покровителите на Европа.

Папа Йоан Павел II : „ Аз вярвам, че като придаваме съвременно звучене на делото на светите братя, то това ще допринесе за новото съграждане на България и на цяла Европа“

Подробният ми репортаж от Ватикана беше излъчен в „12+3“.

Като репортер с ресор „Армия“ и „Полиция“ през 1991 година трябваше да отразявам хода на делото срещу Тодор Живков. Не съм пропуснала нито едно заседание в съдебната зала, а БНР записваше процеса от край до край. Направих снимки на репортерското ми тефтерче с любопитни факти за това дело. Помня, че

Тодор Живков не чуваше добре, а акустиката в залата беше лоша. Нашият звукорежисьор му зачисли едни слушалки, за да чува всичко през микрофоните. Благодарности получихме на няколко пъти.

Сега моите спомени за „12+3“ са почти на 30 години. Препрочетох си професионалния  дневник и пак се развълнувах, защото си спомних какво пламенно и целеустремено момиче бях и колко уроци ми е дало радиото. Особено драматични с уволненията на колегите ми от „12+3“ през 1995 година. Урок номер едно е записан в дневника ми:  „Борбата продължава“.  Вече знам, че животът е низ от битки, приятелства и предателства, но си струва.

 

Уволниха Галя Спасова, Чавдар Стефанов, Лили Попова, Асен Матеев, Александър Велев и Статул Карабашев…Уволниха и Яшката Бояджиев-срам! Че кой си гони най-добрите кадри?

Виж целия разказ за уволненията

 

Много по-късно бях избрана за член и впоследствие станах и Председател на медийния регулатор СЕМ. Регулацията ме постави от другата страна на барикадата, но уроците на радиото ми помогнаха винаги да бъда себе си и никога да не говоря неистини. Още един радио урок, и то добре усвоен

„Важно е какво казваш, но дваж по-важно е как го казваш“. Аз имах добри учители, сред най-добрите в занаята.

Не успяхме да запазим много неща от „Стената на 12+3“, но там имаше свещ от Божи гроб, мисля, че на една от снимките като фон дори се вижда тръненият венец донесен от Йерусалим, имаше и парченце от Берлинската стена. Какво ли нямахме… Всъщност имахме всичко – от плач и професионални раздели, до

автономност и свобода в програма „Хоризонт“ до степен, която мисля и до ден днешен не е постигана в друга медиа.

1994 г. Чавдар Стефанов, Мария Стефанова, Ирина Недева, Галина Спасова, Маргарита Шапкарова, Петър Цинцарски /отпред/, Владимир Гълъбов /скрит зад листа/. Екипно четене на спомените на Иван Михайлов.