Божана Димитрова е едно от най-известните имена на Радиото в България. През далечната 1974 г. заедно с Весе­лин Димитров, Еди Емирян и Дора Христова създават предаването „Разговор с вас“, което е в ефир близо 25 години.

 

Хубава е идеята да отбележим заедно трийсет годишнината на  култовото радиопредаване „12 плюс три”. Оригиналният му напев и днес е в ефира на „Хоризонт”, днешните  издания  не случайно пазят сполучливата му схема, както и вярната първоначална идея да  чуем първи новините на деня и първия коментар по тях, неоспоримо предимство на радиото. Струва си да се върнем към началото, оказва се, че са живи спомените за ентусиазираните първи издания,

не се забравят запалените дружни усилия на великолепната  четворка, осмелила се да промени изцяло обедните часове.

Някой беше казал, че  това радиовреме не се радва  на голям интерес, повечето  от новините вече били изречени, сутрешните вестници са избързали с коментара им – и все пак!  Четиримата  радиожурналисти, вече понатрупали радиогодини, пробвали и пробивната сила на живото предаване решават да опитат с нова схема, пак в лаконичния стил  на „Хоризонт“.

Прелиствам запазени през годините радиосценарии, статии, отзиви  за радиото, фотографии, и между тях, неизвестно как е оцелял, първият- и май единствен –брой на някогашно списание „Радио”, януари,февруари 1990-та. Отварям с интерес и с почуда- почти цялата книжка е посветена на „12 плюс три”! Каква по-точна , каква по-документална памет от тези страници! Почти съдбовна случайност, която ще направи мемораните редове за култовото предаване  съвсем автентични…Още повече, че на първата  страница е вълнуващо посвещение и рисунка  на Валери Петров,с трогателно пожелание  за  успех!

Отварям книжката – на цели пет страници Чавдар Стефанов възкресява началото, припомня  дългите разговори, споровете, десетките идеи и  предложения „… И в един слънчев ден, на чашка у Йордан,  решихме да сложим точка и предадохме схемата  за новото предаване. „…То  трябва да се води с много свободен тон, без – разбира се- уличен жаргон, радиоколите да са на адрес слушателя, анкети по телефона, новини за всичко у нас и в чужбина, криминална хроника, обичана музика, с вечнозелените хитове, обратната страна на протокола, образът на хората, които ръководят, но извън безличната им анонимност…”

Без коментар, прибавям, преписвам дословно и думите на Данчо – „Удоволствие е да работиш с хора, които работят с удоволствие!”,  Петко – „Стремя се всичко, коетоказвам, да звучи човешки”, Жоро- „В 12 плюс три” се работи за професионален престиж!”

Хубави , искрени думи, почти като заклинание, вероятно затова  и днес „12 плюс три” е маркова радиотеритория, закалена и с участието на още  много именити репортери, коментатори, кореспонденти, сътрудници. Нещо повече,

радиоявление, което наложи безусловно персонифицираната журналистика,

вярното начало на авторското, журналистическото радио, изцяло обърнато с лице към слушателя. Така  първо  Българското национално радио  наложи  понятието  и предимствата на  обществена медия. Думата  днес вече се поизноси, кичат се  с нея  цяла сюрия радиостанции, телевизии, вестници, платени, купени, продавани, препродавани, всичките до една „обществени”. И май  добре е да се връщаме във времето, и с неоспоримите документални факти  да измерим заложения заряд  на  съвременната журналистика. Как иначе да обясним дълголетието на едно предаване, популярността на неговите създатели, а и доверието към  радиото? Да,  така става, „когато работиш с хора които работят с жар и удоволствие”, когато всяка дума е изречена по човешки”, „когато се работи за професионален престиж”!