Петко Георгиев

Бях в 12+3 точно четири години – от началото на подготовката през 1988 до лятото на 1992. В това ускорено време обаче се случиха повече неща, които през предишните 40. Светът се променяше на бързи обороти, смятани за непоклатими представи се рушаха, новините всеки ден имаха нужда от анализ и интерпретация, хората търсеха значението и искаха да разберат какво става около тях.

1989

• Изгонването на българските турци, подпечатало моралния фалит на социализма в България. Колко прекършени съдби, колко несправедливост…и колко потресаваща обществена подкрепа за национализма!
• Докато властта насъсква своите граждани едни срещу други, България тайно фалира. Страната има над 10 милиарда долара външен дълг, от които почти 4 трябва да бъдат платени през 1990. На разположение са по-малко от половин милиард, и никой не иска да ни рефинансира.  Празните щандове на магазините и спрения ток се обясняват на населението с „турците“ и „империализма“.
• СССР напуска Афганистан, победен. Кой си е представял, че „непобедимая и легендарная“ ще подвие опашка пред малоброен и необразован, но непримирим планински народ с непоклатима вяра? Вярно, американците го въоръжават, но това оправдание ли е за тоталната съветска безпомощност ?
• Започват сръбските репресии в Косово. Югославия, най-свободната страна на Изток от Берлин, която по пътя на нормалната логика трябваше първа да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, тръгва по път, който ще разруши всичко, което е изградила след Втората световна война;
• Победителят в Студената война Роналд Рейгън завършва втория си мандат и предава властта на новоизбравия си бивш вицепрезидент, Джордж Буш.
• Комунизмът в Централна Европа се разпада – „Солидарност“ печели изборите в Полша, Унгария и Чехословакия свалят комунистите от власт;
• Китай, дотогава непоклатима крепост на ортодоксалния комунизъм, се разтърсва от студентски протести. След кратко колебание, властта изкарва армията срещу протестиращите и убива хиляди. Образите от площад Тянанмън обикалят света.
• През лятото на 1989 в Естония, Латвия и Литва започва „революцията на песните“ – без насилие, хванати ръка за ръка, гражданите на трите балтийски републики правят жива верига от Талин до Вилнюс и показват, че няма да  търпят повече съветската окупация. На другия край на европейската част на СССР арменци и азербайджанци се хващат гуша за гуша и заедно срещу Москва. Грузия се надига срещу руските агенти във властта. В опит да възстанови някакво обществено доверие КПСС се явява на първи „свободни“ избори и понася загуби. Краят приближава…
• На 9 ноември пада Берлинската стена и пяната от шампанското скрива от света „свалянето“ на Живков на следващия ден. Години по-късно става публична стенограма от заседание на Политбюро, проведено предишната вечер, в която Живков, наистина не особено охотно, всъщност предлага да бъде сменен. Не го прави по собствена воля – няколко дни поред се е срещал със съветския посланик в София (генерал от КГБ) и безуспешно се е опитвал да отклони решението на Москва да бъде сменен.  „Героизмът“ на следващия ден е само за лековерните.
• През декември започват зверствата в Румъния – първо жестоката разправа на Секуритате и армията с протестиращите в Тимишоара, после масовите бунтове в Букурещ и позорното бягство на Чаушескови, скалъпеният „процес“ и още по-позорният им разстрел. Следват забулените в конспиративни теории дни и месеци, в които убитите са три пъти повече от жертвите по времето на „революцията“.
• Годината завършва обещаващо. Българските комунисти връщат имената на турците и се съгласяват на кръгла маса с опозицията. Централна Европа дава пример за посоката – точно преди Нова Година лидерът на чешката опозиция Вацлав Хавел е избран за президент. Пред Българя сякаш се отварят нови хоризонти.

1990

• Започва Кръглата маса в България. Нашата не свършва работа като първообразите си от Полша или Чехия, където тези форуми са контролирано, доброволно предаване на властта от комунисти към демократи – това в България ще стане десетина години по-късно;
• Последното комунистическо правителство на България преди изборите за Велико народно събрание обявява мораториум върху външните плащания, с което държавата официално фалира. 45 години „непрестанен прогрес“ завършват с банкрут, който пропагандата се опитва да припише на…опозицията? Номерът дори минава, поне за едно сериозно мнозинство от българите,  някои от които още вярват, че „при Тошо беше по-добре“.
• Започва разпадът на СССР. Оказва се, че съветският химн, като и всичко останало в комунистическата пропаганда, е започвал с една голяма лъжа: „Съюз нерушим на републики свободни…“. Републиките започват една по една да напускат, първо балтийските, после една по една и останалите.
• Започват вътрешносъветските войни, които не са приключили и до днес – Молдова наивно се опитва да се върне към Румъния и руснаците й отцепват Транснистрия; Армения и Азербайджан започват войната за Нагорни Карабах.
• По-малко от година след падането на Берлинската стена Германия се обединява. На съветските войски ще им трябват още три години да се изтеглят към вече несъществуващия СССР.
• Започва ускорен разпад на Югославия. Словения избира първото некомунистическо правителство от края на Втората световна война и дава ясно да се разбере, че няма намерение да остава в доминираната от Сърбия федерация.
• В България се провеждат първите многопартийни избори след края на комунистическия режим. Манипулираните им резултати дават старт на първата истинска политическа криза в страната – студентската стачка, „Градът на истината“, оставката на държавния глава Петър Младенов след публикуването на „танковата реплика“, палежът на Партийния дом, гладната Луканова зима…
• В съседна Румъния набързо преименуваните комунисти привикват на помощ вандали от провинцията – „превзели“ пътнически влакове румънски миньори се стоварват в Букурещ и въоръжени с кирки и лопати бият наред интелигенция, демократи и демонстранти;
• След драматични дни на дебати Великото Народно избира първия некомунистически лидер на България след Втората световна война, лидера на СДС Желю Желев. Официалната му титла е все още „председател (президент) на Народна република България“. Републиката престава да е „народна“ в края на годината, но държавният глава става „президент“ чак през 1992.
• В България годината завърши с дългоочакваното падане на превителството на Луканов и съставянето на дефакто коалиция БСП-СДС, която да се опитва да вади страната от кризата и да организира нови избори.
• Противно на нашето усещане, светът всъщност не се е втренчил в нашите драми. В същата 1990-а година американците пускат Интернет, а Англия и Франция се свързват с тунела под Ламанша.

1991

• Правителството на Луканов е свършило, но Лукановата зима – още не. Магазините са празни, а каквото се появи рано сутрин се разграбва за минути. Хората се презапасяват като пред война. В опит да овладее ситуацията правителството освобождава цените, дотогава определяни от държавата. Плановата икономика официално свършва. Магазините чудодейно се напълват със стока, но на цени до 20-30 пъти по-високи от предишните. За една нощ осем милиона българи стават официално бедни. И до днес мнозина от тях, незнайно защо, обвиняват още недошлата по онова време демокрация.
• Няколко дни по-късно министър-председателят Димитър Попов произнася култовата фраза „За Бога, братя, не купувайте“. Късно и излишно. В „показния магазин“ на „Славейков“ (имаше такава перверзия, останала от времето на соца) се продаваше луканка по 75 лева килото. Средната заплата, макар и удвоена спрямо 89-та, беше около 500 лева. Шест кила луканка и малко…Опашка отпред, естествено, нямаше.
• Литва обявява независимост и съветската армия атакува телевизията и парламента във Вилнюс. Литовците преграждат с телата си подстъпите до него, блокадата продължава няколко дни и армията отстъпва. Времето обаче стига на контролираното от комунистите българско Народно събрание да се опозори с декларация за запазване на териториалната цялост на СССР. Западът никога не е признавал окупираните балтийски републики за част от СССР, но нашите комунисти все още съгласуват всичко с Москва.
• По подобен начин от СССР се отделят Латвия и Естония. Съветската съпротива е вяла. По ирония на съдбата, командир на съветския гарнизон в Естония е чеченският генерал Джохар Додаев, който не изпълнява московските заповеди да стреля по протестиращите и предупреждава командването да не праща нови войски в републиката, ако не иска да бъдат посрещнати с огън. Няколко месеца по-късно напусналият армията Додаев става първи президент на обявилата независимост Чечения. Започва чеченската война.
• С операцията Desert Storm коалиция от 28 държави, водени от САЩ и Саудитска Арабия, освобождава окупирания от Ирак Кувейт. Сред новите съюзници са Полша, Унгария и Чехословакия, формално все още членове на Варшавския договор, който се саморазпуска няколко месеца по-късно.
• През август комунисти и военни извършват опит за преврат в СССР. Горбачов е арестуван, но превратаджиите не са подготвени за гражданската съпротива, която ги посреща в Москва и превратът се разпада. Една след друга останалите бивши съветски републики обявяват независимост, Борис Елцин избран за президент на Русия и СССР е официално закрит.
• Започват войните в Югославия. Обявилата независимост Словения, където няма компактно сръбско население, се отървава с една 10-дневна война, но в Хърватия нещата са по-сложни. Сърбите, които са мнозинство в източния край на страната, започват въоръжена съпротива срещу независимостта на републиката. Контролираната от сръбски генерали Югославска армия се намесва на тяхна страна и започва кървава война, белязана с военни престъпления над цивилното население и от двете страни.
• Македония обявява независимост, но според проведения референдум си оставя възможност да се включи в бъдеща нова Югославия, което вероятно я предпазва от сръбска военна агресия. В навечерието на българските избори в 12+3 получаваме писмо от Македония с призив: пазете места за нас в българското Народно събрание, след независимостта идваме!
• В България Великото народно събрание приема нова конституция, чиито конструктивни грешки в статута на съдебната власт отварят вратата за властта на организираната престъпност;
• През лятото 39 депутати от СДС напускат Парламента и започват гладна стачка в опит да предизвикат нови избори. Успяват, но Съюза се разпада на три части, две от които с малко не успяват да влезнат в следващия парламент. Отпадането им лишава СДС от собствено мнозинство в новия парламент.
• СДС печели изборите „с малко, но завинаги“, назначено е първото некомунистическо правителство на България от Втората световна войната насам. Еуфорията на спечелилите е безгранична, но се оказва преждевременна. СДС управлява с подкрепата на ДПС, чиито гласове в Парламента са необходими за съставянето на правителството. На никой тогава не му минава през ум че българските турци, току-що преживели кошмара на „възродителния“ процес, ще са готови да се съюзят с комунистите.
• С две години закъснение най-сетне започват важните неща – връщане на земята и на национализираните от комунистите имоти, начало на приватизацията, пристигат първите чужди инвестиции.

1992

• Кандидатът на СДС Желю Желев печели първите президентски избори в България. На втори тур за него гласуват над 2 700 000 души. Такова мнозинство демократичните сили няма да имат никога повече , няма да го постигне и никой друг. (За сравнение – на президентските изори през 2016 двамата основни кандидати получиха общо 1 700 000 гласа.) Този политически капитал обаче беше бързо и наивно пропилян – до края на 1992 правителството на демократичните сили беше паднало, а президентът беше отлюспен от СДС. Предстояха пет мрачни, откраднати от България години, които я превърнаха в „най-бедната и най-корумпираната“ страна в Европа.
• Пламва Босна. Сърбите не приемат отделянето на републиката от Югославия и започват да прочистват територия за сръбска република. Хървати и босненци се сражават първо заедно срещу тях, а после и едни с други за контрол над етнически прочистени територии. Светът гледа отстрани и залива медиите с безполезни декларации. Война от такъв мащаб в Европа не е имало от 1945.
• ООН налага пълно ембарго на търговията с Югославия. В най-богатата страна от източния блок започва невиждана криза и хиперинфлация. По българската граница поникват стотици бензиностанции, чиято единствена цел е нелегален износ на гориво за Югославия. Баснословните печалби от контрабандата захранват раждането на българската мафия и сливането й с държавата.
• Реални войни започват и в Транснистрия, в Грузия, в Нагорни Карабах и в Таджикистан, където конфликтите тлеят от десетилетия.
• Сякаш на друга планета, в Маастрихт се подписва договор, който превръща Европейската общност в Европейски съюз.
• Демократът Бил Клинтън печели президентските избори в Щатите срещу смятания за непобедим Джордж Буш, президентът завършил победата на Америка в студената война и спечелил Войната в залива.
• В края на годината, сякаш да покажат на всички останали как раздялата може да се свърши приятелски и цивилизовано, чехи и словаци слагат край на Чехословакия и заживяват поотделно.

← 8: Златно време за журналистика

10: Как ще ги стигнем….чехите →