Не, разрешеното слово не е свободно слово!

На 25 януари 2021 Българското радио чества 86 години, но твърде много то тях не са повод за излишна гордост. В интервюто си за Радио София на 25 януари 2021 Петко Георгиев поставя ясна граница между „разрешеното слово“ от времето на съветската перестройка и свободното слово, утвърждавано от „12+3“ и благодари на хората, от които е научил най-много: Йордан Лозанов за радиото и Нери Терзиева за телевизията.

Още важни акценти:

„12 + 3“ беше новаторско предаване от много гледни точки, но нещото, което остави дългосрочен отпечатък върху отношението ми към професията беше начина, по който се създаваше това предаване. Професионалната, колегиална и екипна работа на една група от редактори, водещи и репортери, които играеха като прекрасно смазан, добре трениран отбор. Медията е…екипно изкуство и това е най-важното професионално наследство, което е останало за мен от „12+3“.

Още от Петко Георгиев

Sponsored Post Learn from the experts: Create a successful blog with our brand new courseThe WordPress.com Blog

WordPress.com is excited to announce our newest offering: a course just for beginning bloggers where you’ll learn everything you need to know about blogging from the most trusted experts in the industry. We have helped millions of blogs get up and running, we know what works, and we want you to to know everything we know. This course provides all the fundamental skills and inspiration you need to get your blog started, an interactive community forum, and content updated annually.

Нещо нечувано до този момент…

След появата си „12+3“ успява да утвърди нов стил в журналистиката, нещо нечувано до този момент – с ексклузивни включвания от мястото на събитието, интервюта със значими събеседници, с интересните рубрики и модерната музика за няколко месеца предаването печели любовта и доверието на милиони радио слушатели.

Спас Крайнин, журналист от Програма Хоризонт, в репортажа си „Спомените за работата в Хоризонт на утвърдени журналисти“, част от който е това интервю с Петко Георгиев.

Още от Петко Георгиев

Целият репортажна Спас Крайнин

„За мен това бе най-прекрасната работа на света, която с удоволствие бих вършил и без пари“

Трява да се върши, да се работи, с „нека“ не става!

Това интервю на Йордан Лозанов е за неговата история в Хоризонт, за някои от най-интересните моменти в радио живота му, както и за най-великите купони с екипа на „12 плюс 3“.  Още истории от автора тук.

Интервюто е с журналиста  Ирина Недева, чийто професионален път също е сзързан с началото на „12 плюс 3“  и е излъчено по програма Хоризонт на БНР на 4 януари 2021.

„Приключението 12+3“ е вече книга!

На 16 декември 2019 в Столичната библиотека в София пред няколко десетки приятели създателите на радиопредаването „12+3“ представят книгата „Приключението 12+3“. Представянето открива директорът на издателство „Рива“ Йонко Йончев. Водещ на вечерта е журналистът Митко Новков, автор на поредица от интервюта с основателите на предаването. По реда на представянето им на откриването говорят Йордан Лозанов, Галя Спасова, Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев и Маргарита Шапкарова. След авторите говорят гости на представянето – Михаил Неделчев, Мартин Минков, Асен Сираков, Бедо Манукян, Борислав Георгиев и Георги Лозанов. Срещата закрива Йордан Лозанов. Книгата можете да поръчате на http://bit.ly/ПоръчайОнлайн

Вижте пълния запис от представянето:

 

 

През ефира на „12 + 3“ течеше последното, най-щастливо десетилетие на 20. век…

Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.

Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите

Има още

Феноменът „12+3“

Първите водещи в студиото на „12+3“: Седнали, от ляво на дясно: Георги Папакочев, Йордан Лозанов; прави: Петко Георгиев, Чавдар Стефанов

В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.

В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват  всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.

Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?

30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.

Историята на началото на „12+3“  не е документирана досега.  БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента,  се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.

Създателите на „12+3“, първите му водещи и редактори Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев, Петко Георгиев, Галина Спасова, Гита Минкова и Маргарита Шапкарова са автори на своите страници в тази дигитална история. Спомените на приятелите, гостите и колегите  са споделени отново от самите тях в специалния отдел на този портал във времето.

Пожелаваме ви приятни преживявания!

Някогашният екип на 12+3

 

 

Една легенда от ефира

Пълен запис  на гостуването на  Чавдар Стефанов и Петко Георгиев в предаването на БНТ  „Денят започва с Георги Любенов“  от 20 януари 2019, в което те разказват за началото на 12+3.

Дело на единомишленици

Йордан Лозанов е ръководител на екипа, създал “12+3”. Завършил е Софийската английска гимназия и „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“. От декември 1970-та до февруари 1992-а работи в “Хоризонт”, последователно като прослушвател на хонорар, редактор, водещ в сутрешния и вечерния екип на програмата, шеф на “12+3” и зам.главен редактор на “Международна информация”. Специален пратеник на “Хоризонт” на срещите на върха на “Г-7” в Торонто 1988-ма и в Лондон 1991-ва. През юни 1990-а е първият български журналист, поканен от USAID по програмата „Broadcasting in the USA“. Съдейства за появата в ефир на VOA – Europe и на радио „Витоша“. От март до август 1992-а съветник и и.д. началник на кабинета на министъра на външните работи в първото правителство на СДС Стоян Ганев. От септември 1992-а до юли 1995-а – пълномощен министър и заместник – постоянен представител на България в ООН. През първата от трите години – съветник на председателя на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. От октомври 1995-та до август 2001-ва е кореспондент на “Дойче Веле” в Ню Йорк. Член на Националното географско дружество на САЩ *.

Всичко, което екипът ни направи в първите години, бе дело на единомишленици, на които много, ама много им се работеше.

Вижте целия разказ на Йордан за началото на предаването.

_______________
*Звучи доста сериозно, но ..малък дженк** – член на дружеството е всеки абонат на списанието National Geographic.
** дженк – трудничка за обяснение дума. Знам я от ябланския ми дядо Йордан, който е имал бурна младост. А бе, някаква комбинация от немирно, оригинално, „шантаво“, необичайно, със закачка, нещо по така. За моя изненада – има я в речника на българския жаргон.

В екипа събирахме глави и решавахме.

Чавдар Стефанов води първото издание на предаването, първо е заместник-ръководител, после ръководител на „12+3“. Завършил е магистратура по журналистика в СУ “Свети Климент Охридски“ и започва работа в БНР като литературен сътрудник. През 1995 е уволнен за отстояване свободата на словото. Сред издателите и основателите е на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на швейцарското радио. С Хелзинкския комитет осъжда БНР и е възстановен на работа, а след това е изпратен за кореспондент в Москва. Носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 на руския Медиасъюз за материали за Волжка България и фотоизложба, организирана с Министерството на културата. Работил е в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Работи като заместник-главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+.

Кой ли не мина от тях през студиото на “12+3” в началото? Няма да правя списък, но – всички значими и по-малко значими фигури, някои вече забравени, други и сега на власт… В страната се зараждаше плурализъм.
Постепенно и в ход се учехме да търсим и открояваме главното. Лидерите бяха разнопосочни, действията им невинаги логично оправдани, но трябваше да информираме за всичко значително. В екипа „събирахме глави” и решавахме.

Вижте целия разказ на Чавдар тук.

„12+3“ – несъмнено най-успешният проект на Хоризонт

Георги Папакочев е един от създателите на предаването „12 + 3“ по „Хоризонт“ на БНР. През 1993 година работи в софийското бюро на радио „Свободна Европа“, а от  1995 до 2004 година е щатен журналист в централата на РСЕ  в Прага. От 2004 до 2017 г. година е кореспондент и политически коментатор  на „Дойче веле“ в България.

През  1991 г. Г. Папакочев  става един от основателите на специалността “Художествена фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където и преподава дисциплината “фотожурналистика” до 2017 г.

Носител  е на редица награди за радиожурналистика и на званието “фотограф-художник” /1978 г./.

 

„12+3“ несъмнено беше най-успешният проект за радиопредаване на „Хоризонт“ и БНР в края на 80-те началото на 90-те години на миналия век. За това недвусмислено говорят наградите и мястото на предаването в първите медийни класации, които започваха да се появяват тогава… от „Магнаурската школа“ на „Хоризонт“ и „12+3“ излязоха хора, които не само поставиха началото на първите частни радиостанции в България, но и прекопираха „творчески“, най-често буквално, схемата на предаването, неговите рубрики, маниерът на модериране, свободното и професионално поведение в ефир. През тези първи години на „12+3“ в неговото отворено за всички студио направиха първите си крачки много стажанти, репортери и журналисти, които и днес продължават да поддържат високо равнище в професията.

Вижте всичко от Георги Папакочев за „12+3“ тук.

Началото на радиопредаването, което някога слушаха милиони