На 16 декември 2019 в Столичната библиотека в София пред няколко десетки приятели създателите на радиопредаването „12+3“ представят книгата „Приключението 12+3“. Представянето открива директорът на издателство „Рива“ Йонко Йончев. Водещ на вечерта е журналистът Митко Новков, автор на поредица от интервюта с основателите на предаването. По реда на представянето им на откриването говорят Йордан Лозанов, Галя Спасова, Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев и Маргарита Шапкарова. След авторите говорят гости на представянето – Михаил Неделчев, Мартин Минков, Асен Сираков, Бедо Манукян, Борислав Георгиев и Георги Лозанов. Срещата закрива Йордан Лозанов. Книгата можете да поръчате на http://bit.ly/ПоръчайОнлайн
Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“
Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.
Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите
Първите водещи в студиото на „12+3“: Седнали, от ляво на дясно: Георги Папакочев, Йордан Лозанов; прави: Петко Георгиев, Чавдар Стефанов
В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.
В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.
Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?
30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.
Историята на началото на „12+3“ не е документирана досега. БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента, се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.
Пълен запис на гостуването на Чавдар Стефанов и Петко Георгиев в предаването на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“ от 20 януари 2019, в което те разказват за началото на 12+3.
Чавдар Стефанов води първото издание на предаването, първо е заместник-ръководител, после ръководител на „12+3“. Завършил е магистратура по журналистика в СУ “Свети Климент Охридски“ и започва работа в БНР като литературен сътрудник. През 1995 е уволнен за отстояване свободата на словото. Сред издателите и основателите е на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на швейцарското радио. С Хелзинкския комитет осъжда БНР и е възстановен на работа, а след това е изпратен за кореспондент в Москва. Носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 на руския Медиасъюз за материали за Волжка България и фотоизложба, организирана с Министерството на културата. Работил е в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Работи като заместник-главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+.
Кой ли не мина от тях през студиото на “12+3” в началото? Няма да правя списък, но – всички значими и по-малко значими фигури, някои вече забравени, други и сега на власт… В страната се зараждаше плурализъм.
Постепенно и в ход се учехме да търсим и открояваме главното. Лидерите бяха разнопосочни, действията им невинаги логично оправдани, но трябваше да информираме за всичко значително. В екипа „събирахме глави” и решавахме.
Приключението "12+3" 