Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.

Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите

Има още →

В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.

В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват  всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.

Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?

30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.

Историята на началото на „12+3“  не е документирана досега.  БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента,  се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.

Създателите на „12+3“, първите му водещи и редактори Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев, Петко Георгиев, Галина Спасова, Гита Минкова и Маргарита Шапкарова са автори на своите страници в тази дигитална история. Спомените на приятелите, гостите и колегите  са споделени отново от самите тях в специалния отдел на този портал във времето.

Пожелаваме ви приятни преживявания!

Някогашният екип на 12+3

Пълен запис  на гостуването на  Чавдар Стефанов и Петко Георгиев в предаването на БНТ  „Денят започва с Георги Любенов“  от 20 януари 2019, в което те разказват за началото на 12+3.

Петко Георгиев е един от създателите и първи водещи на „12+3“, откъдето тръгва професионалния му път в медиите. Възпитаник е на Софийската английска гимназия,  завършил е световна икономика в Прага. В Радиото започва като нощен събирач и преводач на новини в “Прослуша” (мониторинговата служба на новините, която следи и превежда световните медии), после печели конкурс за редактор в “Международна информация” и е закратко водещ на Нощния блок на “Хоризонт”, след което се присъеднява към екипа, който подготвя новото предаване. От 1991 до напускането си през 1992 година освен „12+3“ води и издания на седмичното обзорно предаване на програмата „Неделя 150“. През 1991 започва да сътрудничи с новинарския Екип 2 на Нери Терзиева и Асен Агов в БНТ. От създаването на Ефир 2 през 1992  става водещ на седмичното аналитично предаване “Отвъд заглавието” по втория национален канал на БНТ. През 1994  година пряко в ефир хвърля микрофона и напуска телевизията в знак на протест срещу  настъпващата цензура.  След уволнението на бившите си колеги от Радиото през 1996 година участва в сформирането на Форум „Свободно слово“ и е негов първи секретар. Бил е директор на VOA Europe – Радио Витоша и водещ в Радио Свободна Европа. Ръководи Програма Професионални медии на Американската агенция за международно развитие в България, която помага за старта на частното радио и телевизия в страната. Работи като консултант в новините и управлението с десетки медийни организации в България, Западна, Централна и Източна Европа, на Западните Балкани, в Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка. През 2012-2016 преподава медии в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс.

Разказът на Петко за началото на предаването е озаглавен „12 случки + 3 извода“, вижте поредицата тук.

Гита Минкова е отдала най-голямата част от журналистическия си живот на Националното радио и без съмнение е едно от големите му имена. Гласът й обаче е познат на публиката още в началото на 60-те – тя е една от изпълнителките в популярния квартет „До-ре-ми-фа“.

Гита Минкова е сред създателите на програма „Хоризонт“, водещ на авторското предаване „РадиоЛИК“. В първите години след 1989-а е част от екипа на тогавашния медиен хит „12+3“, а през 1996-а, след протеста срещу настъпващата цензура и уволненията на журналисти от „Хоризонт“, в знак на солидарност напуска БНР. В следващите години е отговаряла за отдел „Култура“ във в. „Демокрация“, била е кореспондент на радиото в Будапеща, Скопие, Загреб. Лаконично и много емоционално е събрала всички запомнящи се моменти и обрати в своята много богата професионална и лична биография в книгата “Репортажи в минало време”.

Целият разказ на Гита за началото на „12+3“.