Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.

Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите

Има още →

В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.

В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват  всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.

Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?

30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.

Историята на началото на „12+3“  не е документирана досега.  БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента,  се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.

Създателите на „12+3“, първите му водещи и редактори Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев, Петко Георгиев, Галина Спасова, Гита Минкова и Маргарита Шапкарова са автори на своите страници в тази дигитална история. Спомените на приятелите, гостите и колегите  са споделени отново от самите тях в специалния отдел на този портал във времето.

Пожелаваме ви приятни преживявания!

Някогашният екип на 12+3

Йордан Лозанов е ръководител на екипа, създал “12+3”. Завършил е Софийската английска гимназия и „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“. От декември 1970-та до февруари 1992-а работи в “Хоризонт”, последователно като прослушвател на хонорар, редактор, водещ в сутрешния и вечерния екип на програмата, шеф на “12+3” и зам.главен редактор на “Международна информация”. Специален пратеник на “Хоризонт” на срещите на върха на “Г-7” в Торонто 1988-ма и в Лондон 1991-ва. През юни 1990-а е първият български журналист, поканен от USAID по програмата „Broadcasting in the USA“. Съдейства за появата в ефир на VOA – Europe и на радио „Витоша“. От март до август 1992-а съветник и и.д. началник на кабинета на министъра на външните работи в първото правителство на СДС Стоян Ганев. От септември 1992-а до юли 1995-а – пълномощен министър и заместник – постоянен представител на България в ООН. През първата от трите години – съветник на председателя на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. От октомври 1995-та до август 2001-ва е кореспондент на “Дойче Веле” в Ню Йорк. Член на Националното географско дружество на САЩ *.

Всичко, което екипът ни направи в първите години, бе дело на единомишленици, на които много, ама много им се работеше.

Вижте целия разказ на Йордан за началото на предаването.

_______________
*Звучи доста сериозно, но ..малък дженк** – член на дружеството е всеки абонат на списанието National Geographic.
** дженк – трудничка за обяснение дума. Знам я от ябланския ми дядо Йордан, който е имал бурна младост. А бе, някаква комбинация от немирно, оригинално, „шантаво“, необичайно, със закачка, нещо по така. За моя изненада – има я в речника на българския жаргон.

Чавдар Стефанов води първото издание на предаването, първо е заместник-ръководител, после ръководител на „12+3“. Завършил е магистратура по журналистика в СУ “Свети Климент Охридски“ и започва работа в БНР като литературен сътрудник. През 1995 е уволнен за отстояване свободата на словото. Сред издателите и основателите е на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на швейцарското радио. С Хелзинкския комитет осъжда БНР и е възстановен на работа, а след това е изпратен за кореспондент в Москва. Носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 на руския Медиасъюз за материали за Волжка България и фотоизложба, организирана с Министерството на културата. Работил е в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Работи като заместник-главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+.

Кой ли не мина от тях през студиото на “12+3” в началото? Няма да правя списък, но – всички значими и по-малко значими фигури, някои вече забравени, други и сега на власт… В страната се зараждаше плурализъм.
Постепенно и в ход се учехме да търсим и открояваме главното. Лидерите бяха разнопосочни, действията им невинаги логично оправдани, но трябваше да информираме за всичко значително. В екипа „събирахме глави” и решавахме.

Вижте целия разказ на Чавдар тук.

Георги Папакочев е един от създателите на предаването „12 + 3“ по „Хоризонт“ на БНР. През 1993 година работи в софийското бюро на радио „Свободна Европа“, а от  1995 до 2004 година е щатен журналист в централата на РСЕ  в Прага. От 2004 до 2017 г. година е кореспондент и политически коментатор  на „Дойче веле“ в България.

През  1991 г. Г. Папакочев  става един от основателите на специалността “Художествена фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където и преподава дисциплината “фотожурналистика” до 2017 г.

Носител  е на редица награди за радиожурналистика и на званието “фотограф-художник” /1978 г./.

„12+3“ несъмнено беше най-успешният проект за радиопредаване на „Хоризонт“ и БНР в края на 80-те началото на 90-те години на миналия век. За това недвусмислено говорят наградите и мястото на предаването в първите медийни класации, които започваха да се появяват тогава… от „Магнаурската школа“ на „Хоризонт“ и „12+3“ излязоха хора, които не само поставиха началото на първите частни радиостанции в България, но и прекопираха „творчески“, най-често буквално, схемата на предаването, неговите рубрики, маниерът на модериране, свободното и професионално поведение в ефир. През тези първи години на „12+3“ в неговото отворено за всички студио направиха първите си крачки много стажанти, репортери и журналисти, които и днес продължават да поддържат високо равнище в професията.

Вижте всичко от Георги Папакочев за „12+3“ тук.

Петко Георгиев е един от създателите и първи водещи на „12+3“, откъдето тръгва професионалния му път в медиите. Възпитаник е на Софийската английска гимназия,  завършил е световна икономика в Прага. В Радиото започва като нощен събирач и преводач на новини в “Прослуша” (мониторинговата служба на новините, която следи и превежда световните медии), после печели конкурс за редактор в “Международна информация” и е закратко водещ на Нощния блок на “Хоризонт”, след което се присъеднява към екипа, който подготвя новото предаване. От 1991 до напускането си през 1992 година освен „12+3“ води и издания на седмичното обзорно предаване на програмата „Неделя 150“. През 1991 започва да сътрудничи с новинарския Екип 2 на Нери Терзиева и Асен Агов в БНТ. От създаването на Ефир 2 през 1992  става водещ на седмичното аналитично предаване “Отвъд заглавието” по втория национален канал на БНТ. През 1994  година пряко в ефир хвърля микрофона и напуска телевизията в знак на протест срещу  настъпващата цензура.  След уволнението на бившите си колеги от Радиото през 1996 година участва в сформирането на Форум „Свободно слово“ и е негов първи секретар. Бил е директор на VOA Europe – Радио Витоша и водещ в Радио Свободна Европа. Ръководи Програма Професионални медии на Американската агенция за международно развитие в България, която помага за старта на частното радио и телевизия в страната. Работи като консултант в новините и управлението с десетки медийни организации в България, Западна, Централна и Източна Европа, на Западните Балкани, в Близкия Изток, Централна Азия и Северна Африка. През 2012-2016 преподава медии в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс.

Разказът на Петко за началото на предаването е озаглавен „12 случки + 3 извода“, вижте поредицата тук.

Галина Спасова работи в БНР от 1975 год., а в програма „Хоризонт“ от 1986-а. Редактор в обедния новинарски екип, а от януари 1989-а до декември 1995-а е първоначално редактор, а по-късно и водещ на предаването “12+3”. След уволненията в БНР при правителството Виденов  е репортер и водещ в радио “Експрес”. ОТ 2001 до 2007 година е главен редактор в програма “Хоризонт”. От 2008 до 2017 е част от екипа на в. “Животът днес”. Работи  в неправителствения сектор като участник в проекти за стимулиране на гражданското участие, лектор по темите, свързани с представянето на НПО в медиите, повишаване на професионалната квалификация на млади журналисти.  Член на УС на Сдружение “Болкан асист”. Преминала е курс /грант на WWF, Великобритания, 1993 год./ по отразяване на екологичната тема в медиите и обучение в Берн “Връзките с обществеността в общините и работата с медиите ” /1998  г./ е по проект на швейцарското правителство.

Вижте целия разказ на Галя за феномена „12+3“ тук.

Гита Минкова е отдала най-голямата част от журналистическия си живот на Националното радио и без съмнение е едно от големите му имена. Гласът й обаче е познат на публиката още в началото на 60-те – тя е една от изпълнителките в популярния квартет „До-ре-ми-фа“.

Гита Минкова е сред създателите на програма „Хоризонт“, водещ на авторското предаване „РадиоЛИК“. В първите години след 1989-а е част от екипа на тогавашния медиен хит „12+3“, а през 1996-а, след протеста срещу настъпващата цензура и уволненията на журналисти от „Хоризонт“, в знак на солидарност напуска БНР. В следващите години е отговаряла за отдел „Култура“ във в. „Демокрация“, била е кореспондент на радиото в Будапеща, Скопие, Загреб. Лаконично и много емоционално е събрала всички запомнящи се моменти и обрати в своята много богата професионална и лична биография в книгата “Репортажи в минало време”.

Целият разказ на Гита за началото на „12+3“.

Маргарита Шапкарова е завършила журналистика в СУ “Кл. Охридски” – специалност – радио, профил – международна политика, а преди това – Немска езикова гимназия в Ловеч. Целият й трудов стаж е в БНР – литературен сътрудник в редакция “Международна политика”, редактор в новините, редактор в “12+3”, а после и до края – редактор, отговорен редактор и пак редактор в главна редакция “Новини”.

„Това, което ми донесе най-голямо удовлетворение от пребиваването ми в Радиото, е участието ми в “12+3”, и то в “златните” му години, и написаното на по-късен етап – радиопоредицата по повод 100 години от началото на Първата световна война, поредицата от материали за Втората световна война и за Студената война, както и за “нежните” революции в Източна Европа – 25 години по-късно“.

Прочетете целия разказ на Марги тук.