На 25 януари 2021 Българското радио чества 86 години, но твърде много то тях не са повод за излишна гордост. В интервюто си за Радио София на 25 януари 2021 Петко Георгиев поставя ясна граница между „разрешеното слово“ от времето на съветската перестройка и свободното слово, утвърждавано от „12+3“ и благодари на хората, от които е научил най-много: Йордан Лозанов за радиото и Нери Терзиева за телевизията.
Още важни акценти:
„12 + 3“ беше новаторско предаване от много гледни точки, но нещото, което остави дългосрочен отпечатък върху отношението ми към професията беше начина, по който се създаваше това предаване. Професионалната, колегиална и екипна работа на една група от редактори, водещи и репортери, които играеха като прекрасно смазан, добре трениран отбор. Медията е…екипно изкуство и това е най-важното професионално наследство, което е останало за мен от „12+3“.
След появата си „12+3“ успява да утвърди нов стил в журналистиката, нещо нечувано до този момент – с ексклузивни включвания от мястото на събитието, интервюта със значими събеседници, с интересните рубрики и модерната музика за няколко месеца предаването печели любовта и доверието на милиони радио слушатели.
Спас Крайнин, журналист от Програма Хоризонт, в репортажа си „Спомените за работата в Хоризонт на утвърдени журналисти“, част от който е това интервю с Петко Георгиев.
На 16 декември 2019 в Столичната библиотека в София пред няколко десетки приятели създателите на радиопредаването „12+3“ представят книгата „Приключението 12+3“. Представянето открива директорът на издателство „Рива“ Йонко Йончев. Водещ на вечерта е журналистът Митко Новков, автор на поредица от интервюта с основателите на предаването. По реда на представянето им на откриването говорят Йордан Лозанов, Галя Спасова, Георги Папакочев, Чавдар Стефанов, Петко Георгиев и Маргарита Шапкарова. След авторите говорят гости на представянето – Михаил Неделчев, Мартин Минков, Асен Сираков, Бедо Манукян, Борислав Георгиев и Георги Лозанов. Срещата закрива Йордан Лозанов. Книгата можете да поръчате на http://bit.ly/ПоръчайОнлайн
Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“
Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.
Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите
Първите водещи в студиото на „12+3“: Седнали, от ляво на дясно: Георги Папакочев, Йордан Лозанов; прави: Петко Георгиев, Чавдар Стефанов
В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.
В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.
Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?
30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.
Историята на началото на „12+3“ не е документирана досега. БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента, се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.
Пълен запис на гостуването на Чавдар Стефанов и Петко Георгиев в предаването на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“ от 20 януари 2019, в което те разказват за началото на 12+3.
Йордан Лозанов е ръководител на екипа, създал “12+3”. Завършил е Софийската английска гимназия и „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“. От декември 1970-та до февруари 1992-а работи в “Хоризонт”, последователно като прослушвател на хонорар, редактор, водещ в сутрешния и вечерния екип на програмата, шеф на “12+3” и зам.главен редактор на “Международна информация”. Специален пратеник на “Хоризонт” на срещите на върха на “Г-7” в Торонто 1988-ма и в Лондон 1991-ва. През юни 1990-а е първият български журналист, поканен от USAID по програмата „Broadcasting in the USA“. Съдейства за появата в ефир на VOA – Europe и на радио „Витоша“. От март до август 1992-а съветник и и.д. началник на кабинета на министъра на външните работи в първото правителство на СДС Стоян Ганев. От септември 1992-а до юли 1995-а – пълномощен министър и заместник – постоянен представител на България в ООН. През първата от трите години – съветник на председателя на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. От октомври 1995-та до август 2001-ва е кореспондент на “Дойче Веле” в Ню Йорк. Член на Националното географско дружество на САЩ *.
Всичко, което екипът ни направи в първите години, бе дело на единомишленици, на които много, ама много им се работеше.
_______________
*Звучи доста сериозно, но ..малък дженк** – член на дружеството е всеки абонат на списанието National Geographic.
** дженк – трудничка за обяснение дума. Знам я от ябланския ми дядо Йордан, който е имал бурна младост. А бе, някаква комбинация от немирно, оригинално, „шантаво“, необичайно, със закачка, нещо по така. За моя изненада – има я в речника на българския жаргон.
Чавдар Стефанов води първото издание на предаването, първо е заместник-ръководител, после ръководител на „12+3“. Завършил е магистратура по журналистика в СУ “Свети Климент Охридски“ и започва работа в БНР като литературен сътрудник. През 1995 е уволнен за отстояване свободата на словото. Сред издателите и основателите е на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на швейцарското радио. С Хелзинкския комитет осъжда БНР и е възстановен на работа, а след това е изпратен за кореспондент в Москва. Носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 на руския Медиасъюз за материали за Волжка България и фотоизложба, организирана с Министерството на културата. Работил е в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Работи като заместник-главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+.
Кой ли не мина от тях през студиото на “12+3” в началото? Няма да правя списък, но – всички значими и по-малко значими фигури, някои вече забравени, други и сега на власт… В страната се зараждаше плурализъм.
Постепенно и в ход се учехме да търсим и открояваме главното. Лидерите бяха разнопосочни, действията им невинаги логично оправдани, но трябваше да информираме за всичко значително. В екипа „събирахме глави” и решавахме.
Георги Папакочев е един от създателите на предаването „12 + 3“ по „Хоризонт“ на БНР. През 1993 година работи в софийското бюро на радио „Свободна Европа“, а от 1995 до 2004 година е щатен журналист в централата на РСЕ в Прага. От 2004 до 2017 г. година е кореспондент и политически коментатор на „Дойче веле“ в България.
През 1991 г. Г. Папакочев става един от основателите на специалността “Художествена фотография” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където и преподава дисциплината “фотожурналистика” до 2017 г.
Носител е на редица награди за радиожурналистика и на званието “фотограф-художник” /1978 г./.
„12+3“ несъмнено беше най-успешният проект за радиопредаване на „Хоризонт“ и БНР в края на 80-те началото на 90-те години на миналия век. За това недвусмислено говорят наградите и мястото на предаването в първите медийни класации, които започваха да се появяват тогава… от „Магнаурската школа“ на „Хоризонт“ и „12+3“ излязоха хора, които не само поставиха началото на първите частни радиостанции в България, но и прекопираха „творчески“, най-често буквално, схемата на предаването, неговите рубрики, маниерът на модериране, свободното и професионално поведение в ефир. През тези първи години на „12+3“ в неговото отворено за всички студио направиха първите си крачки много стажанти, репортери и журналисти, които и днес продължават да поддържат високо равнище в професията.
Приключението "12+3" 