Сергей Джоканов е автор на сигналите на 12+3, музикален редактор в БНР, един от първите композитори на електронна музика в България.

 

 

„12+3“ – ЖИВОТ КАТО НА КИНО

През топлата есен на 1988 г. Данчо Лозанов – един голям българин (над 2 метра!) – ме застигна  на път за Радиото. И двамата се познавахме задочно, като колеги, но тогава Данчо директно ме заговори за дебюта на ново журналистическо предаване по „Хоризонт“ – „12+3“. В музикалната редакция  вече знаехме за него и дори имаше определени колежки, които да „поемат” музикалната работа по него. Затова се изненадах, но Данчо , преди да съм го попитал, отсече, че негово право и на колегите му от бъдещия екип е да си направят цялостен екип, в това число и на музикален редактор. Не се бавих с отговора си, защото вече имах представа за предаването, за хората, които ще го правят (това бяха млади колеги , с които бяхме на един акъл) и дори си представях звученето му. На Данчо това му беше достатъчно и веднага заговорихме за подробностите – сигнал, първи гости, музикално представяне, да има ли музикално оформление на някои материали (прийом, за който винаги подсещах колегите журналисти – да не го отбягват), звукови ефекти и повече освободеност и импровизации (кощунство по онова време в Радиото).

Това беше първият и последен разговор с Данчо на тази тема. Оттук нататък с него говорихме ден за ден, като гости и материали и нови акценти за конкретни журналистически материали.

На 28 ноември 1988 записах авторския сигнал на „12+3“ в домашното студио на Жан Шейтанов – тогава млад и много талантлив музикант от Созопол.

На другия ден сигналът беше приет с овации, защото в него се пееше! Дотогава по „Хоризонт“ само в детски предавания се допускаше припяване…

Така поехме – с песен и много настроение! При повечето материали музикалните акценти, с които ги оформях, бяха с чувство за хумор, но имаше актуални материали (особено през 1989 г.), при които цялостният акцент (включително и музиката)  бяха силни и ярки. На няколко пъти музиката на предаването беше изцяло бьлгарска. За радост на българските композитори и изпълнители. Друга новост (всъщност – забравена стара идея) беше използването на няколко песни на  един изпълнител или група от определен албум, като задължително изборът ми бе за ярките, агресивно звучащи парчета. Няма да забравя как в едно предаване вкарах всички ярки парчета на „Чикаго” – от различни албуми! Студиото завря от колеги, които си записваха сигнатурите на кутиите, имената на албумите и песните! Както казвахме всички в екипа – омръзна ни да звучим умряло! И друго –

нямаше забранена песен или изпълнител, всичко, което се издаваше, имаше място и звучеше –  без да се бием в гърдите…

Неизказаното никога от никого – екипът ни обръщаше хастара на постулата на Маркс –„Битието определя съзнанието!”, защото в предаването ни, в предварителните намерения се водехме без декларации от Съзнанието, което определяше битието ни.

Дали бяхме прави?  Доказа го времето след нас. Защото завинаги останахме млади в душите и съзнанието на тогавашните ни слушатели. И в собствените си.

Така 12+3 се превърна в един сериал. Нещо като „Дързост и красота“…

 

Чуйте още от музиката на Сергей записана и издадена в онези години – Български икони, с вокала на Орлин Горанов и хор „Ортодокс“: