Петко Георгиев

Няма да е честно да разказвам за „12+3“ тогава, без да поговоря за състоянието му днес, но пряко съпоставяне на предаването тогава и сега е до голяма степен безсмислено. България не е същата, медийната среда не е същата, форматът, а и мащабът са толкова различни, че всеки опит за буквално сравнение е предварително обречен на провал.

От старта си през 1989 до средата на 90-те „12+3“ беше неизменна част от всекидневието на милиони българи. При цялата условност на социологическите измервания в онези години, средният ни дневен рейтинг беше над 20%, а в пикови моменти сме надхвърляли 40%.

Всеки ден ни слушаха над един милион и седемстотин  хиляди  души, а сме стигали и над три милиона!

Тогава в Радиото много рядко, в някои по-експлозивни седмици, колкото нас правеше само Мико Пeтров, водещият на „Неделя 150“ (Бог да го прости и него). Бях му дубльор по едно време и съм напълно наясно защо всички искаха да слушат – години наред след предаването на изхода на Радиото чакаха репортери от Телевизията, да продължат подхванатите теми, които ставаха сред водещите новини на деня. В самата Телевизия, разбира се, имаше предавания, които правеха много по-висок рейтинг от нас – „Всяка неделя“ беше  недостижима, а Нери Терзиева и Асен Агов с „Екип 2“ в „По света и у нас“ отиваха до небесата. Но „12+3“ си беше феномен сам по себе си – ранният следобед не е много активно радиовреме и за да го докараме до милиони, очевидно сме правели нещо доста по-добре от другите.

Ситуацията днес е съвършено различна. Средната дневна аудитория на 12+3 е около 78000 души. Това е над двадесет  пъти  по-малко от нашата през 1990-1992. Иначе казано,

за 30 години предаването е загубило почти 95% от аудиторията си!  Чак е неудобно да се визуализира:

 

 

Днес „12+3“ дори не е най-слушаното предаване на „Хоризонт“, а самият „Хоризонт“ е пети-шести по слушаемост сред българските радиостанции, на половината на рейтинга на водещия „гигант“ Радио „Веселина“.

 

Как се стигна дотук?

Няма да сравнявам качеството на предаването или на хората, защото просто няма как да избегна истински или въображаем конфликт на интереси. Затова само ще посоча какво през годините и сега или не бих направил, или бих направил иначе (оставям настрана политическите уволнения от 1995-та, едва ли някой се съмнява, че това е предателство спрямо интересите на обществената медия):

• Никога нямаше да вкарам отделен водещ на новините.

Част от уникалната сила на „12+3“ беше тъкмо в това, че се правеше от новинари, от хората пряко потопени в събитията. Ние не просто събирахме и съобщавахме първи новините, но си бяхме завоювали и правото на първа интерпретация. Казано на маркетингов език, това беше нашият USP (unique selling point, „уникално пазарно предложение“ или нещо подобно на български).

Когато водещият на новините и на предаването е един и същ, новините в него звучат журналистически, а съдържанието  – информационно и връзката между тях е органична. Когато водещите са разделени, новините звучат говорителски, а предаването се превръща в поредното talk show.

• Никога нямаше да лиша „12+3“ от петъчното му издание.

Петък е най-силният новинарски ден навсякъде по света, защо ще си оставя най-доброто новинарско предаване без най-силния му ден?

• Отдавна щях да съм пренесъл основното съдържание онлайн.

„12+3“ са три часа по неудобно време по радиото. Онлайн е 24/7 и може да съдържа много повече от буквалното съдържание на едно предаване,  да достига до всички по удобно за тях време в съответния адаптиран формат, да започва,  да развива и да поддържа темите преди и след ефирната им поява и да служи за платформа за обмяна на мнения.

• В никакъв случай нямаше да допусна двойната грешка, която БНР направи с Петър Волгин.

Не споделям политическите му възгледи, но той безспорно има право на тях – както и правото да ги защитава, изразява или дори сменя, както намери за правилно. Независимо от това кой го харесва и кой не, Петър Волгин е (за съжаление) едно от твърде малкото разпознаваеми имена в Радиото днес. Вместо да му огранича авторското участие и да го оставя ръководител на ключов програмен сегмент като „12+3“, щях да направя точно обратното . Щях да развивам неговата полемична страна, да го включа в активен диалог с хора с други възгледи, щях да направя всичко възможно да напълня „Хоризонт“ с още журналисти с различни, ярки политически и полемични позиции, така че националната медия да започне да води дебата по ценностите и по важните политики, да служи за поле за борба на мнения и идеи и така да допринася за автентичността на политическия дебат в страната. Радиото пробва по едно време с едно (много слабо, впрочем) алтернативно предаване да „балансира“ „Деконструкцията“ на Волгин, но това, както и самата  „Деконструкция“, си беше сбъркана концепция от самото начало. Националното радио не трябва да е място за поредица от мисионерски предавания, а място за диалог по обществено значими проблеми между изразители на различни виждания. Диалог не става когато двама проповедници говорят един след друг, всеки затворен в аудитория на собствените си последователи.

Втората грешка беше още по-груба, и с по-дълготрайни последици. Как точно допускаш журналист като Волгин, с ярко изразена политическа ангажираност, чието авторско предаване си свалил заради водената в него едностранчива пропаганда,  да ръководи всекидневно новинарско предаване и да определя съдържанието на цял един сегмент от програмата на националната медия?

Възможно е на ръководството на БНР на времето това да е изглеждало като разумен компромис – махаме създаващата главоболия „Деконструкция“, но оставяме на Волгин „12+3“, там кой ли го слуша, но това си е грешка от най-висок управленски порядък.

• Може би най-важното: никога нямаше да позволя аудиторията на предаването да се свие до днешното си равнище.

Как е възможно „12+3“, едно от водещите предавания на националната програма „Хоризонт“, със своята история, запазена марка, човешки потенциал, с националното покритие, с гарантиран бюджет, да падне под „Веселина“? Няма да приема някой да се оправдава с „опростачването“ на аудиторията. В България има достатъчно хора, които се интересуват от новини и актуални проблеми, няма никакво оправдание „Хоризонт“ да не може да ги достигне. Аудитория се създава и се развива. „12+3“ тръгна от нулата и стигна до към два милиона само за две-три години.

Да, вероятно част от проблема днес е в технологията и в характера на медийната среда. Да, много по-трудно е да достигнеш до слушателя в изобилието от ефирни, печатни, онлайн и социални медии, особено ако не успяваш да се възползваш от основните предимства, които обществените медии имат в дигиталната среда – наложена марка за качество на продукцията и стабилен, независещ от реклама и олигарси бюджет. От тази гледна точка изглежда, че

„Хоризонт“ все още не е взел дигиталния завой.

Уеб страницата му е безнадеждно старомодна, интерактивното съдържание, видеото и подкастовете там още не са открити. Скромното мобилно приложение залага изцяло на live streaming, което може би било интересно преди 10 години, но не и в епохата на Spotify, iTunes и YouTube, а присъствието в социалните мрежи е по-скоро символично – страницата на Хоризонт във Фейсбук има около 11 500 лайка , за сравнение страницата на едноименен ресторант в морската градина на Варна има над 4 800. Но реалният проблем вероятно не е технологичен, а е в мисленето – по външни признаци изглежда, че Радиото е доволно от себе си и продължава да живее във времената, когато слушателите жадно търсеха медии, а не в днешния ден, в който медията трябва да се бори за всека секунда потребителско внимание. Да не дърпам дявола за опашката, но ако продължава така, рано или късно някое правителство ще се сети да пита: защо милиони българи трябва да издържат от данъците си една медия, която връща нещо обратно само на 1% от гражданите на страната?