Увод от доц. Георги Лозанов към печатното издание на „Приключението 12+3: Историята на радиопредаването, което някога слушаха милиони“

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването 12 + 3“, щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там.

Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни – трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите

Има още →

В 12:00 на 4 януари 1989 година стартира предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“, което започва да разказва по непознат дотогава начин за необичайните събития от онези години и бързо печели сърцата на милиони слушатели.

В рамките на година „12+3“ превръща „глухите“ следобедни часове на програма „Хоризонт“ в най-слушаното радиовреме и достига до аудитория в пъти надвишаваща всичко, създавано в Радиото преди него. В началото на 90-те всеки ден „12+3“ слушат около два милиона българи. В пикови политически моменти предаването достига до над три милиона слушатели на ден. В „12+3“ искат да участват всички, с казаното в него се налага да се съобразяват  всички. По същия път тръгват и останалите новинарски предавания на „Хоризонт“ и програмата се превръща в незаобиколим фактор в обществения дебат в страната. Този успех предопределя и тъжния финал на първата вълна на реформи в общественото Радио. По време на Виденовия опит за реставрация всички от останалите основатели на „12+3“ и водещите фигури на сутрешната и вечерната новинарска линия на „Хоризонт“ са уволнени. Уволненията предизвикват масов граждански протест, един от първите от гражданската вълна, помела правителството на Жан Виденов и върнала България обратно на пътя на демократичните промени.

Какво стои зад феноменалния успех на „12+3“ от онези години?

30 години по-късно създателите на „12+3“ се връщат към годините на началото, за да представят своя прочит на историята на Радиото и на България от драматичните времена на края на комунизма и началото на демократичните промени в страната. Заедно със спомените, снимките и документите на екипа, създал предаването, в изграждането на тази виртуална история на „12+3″са включени и спомените на някои от хората, чийто професионален и житейски път се е кръстосал с този на предаването в годините от неговото основаване до предколедните политически уволнения от 1995 година, които слагат край на оригиналния му вариант.

Историята на началото на „12+3“  не е документирана досега.  БНР не съхранява оригинални записи на предаването от онези години. Предаването се роди десетина години преди масовото навлизане на Интернет в България, поради което онлайн следи от историята на първите му стъпки също практически няма. „Приключението „12+3“, което четете в момента,  се опитва да компенсира тази празнота и да хвърли светлина върху хората, случките и факторите, които направиха феномена „12+3“ възможен.

Създателите на „12+3“, първите му водещи и редактори Йордан Лозанов, Чавдар Стефанов, Георги Папакочев, Петко Георгиев, Галина Спасова, Гита Минкова и Маргарита Шапкарова са автори на своите страници в тази дигитална история. Спомените на приятелите, гостите и колегите  са споделени отново от самите тях в специалния отдел на този портал във времето.

Пожелаваме ви приятни преживявания!

Някогашният екип на 12+3

Йордан Лозанов е ръководител на екипа, създал “12+3”. Завършил е Софийската английска гимназия и „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“. От декември 1970-та до февруари 1992-а работи в “Хоризонт”, последователно като прослушвател на хонорар, редактор, водещ в сутрешния и вечерния екип на програмата, шеф на “12+3” и зам.главен редактор на “Международна информация”. Специален пратеник на “Хоризонт” на срещите на върха на “Г-7” в Торонто 1988-ма и в Лондон 1991-ва. През юни 1990-а е първият български журналист, поканен от USAID по програмата „Broadcasting in the USA“. Съдейства за появата в ефир на VOA – Europe и на радио „Витоша“. От март до август 1992-а съветник и и.д. началник на кабинета на министъра на външните работи в първото правителство на СДС Стоян Ганев. От септември 1992-а до юли 1995-а – пълномощен министър и заместник – постоянен представител на България в ООН. През първата от трите години – съветник на председателя на Общото събрание на ООН Стоян Ганев. От октомври 1995-та до август 2001-ва е кореспондент на “Дойче Веле” в Ню Йорк. Член на Националното географско дружество на САЩ *.

Всичко, което екипът ни направи в първите години, бе дело на единомишленици, на които много, ама много им се работеше.

Вижте целия разказ на Йордан за началото на предаването.

_______________
*Звучи доста сериозно, но ..малък дженк** – член на дружеството е всеки абонат на списанието National Geographic.
** дженк – трудничка за обяснение дума. Знам я от ябланския ми дядо Йордан, който е имал бурна младост. А бе, някаква комбинация от немирно, оригинално, „шантаво“, необичайно, със закачка, нещо по така. За моя изненада – има я в речника на българския жаргон.